В този ден и час настъпва астрономическото лято, съобщи НИМХ
Астрономическото лято настава
на 20 юни в 23 ч. и 50 мин, подсетиха от Национален институт по метеорология и хидрология на страницата си във Facebook.
Лятото, както и останалите сезони, се дължат на наклона на земната ос, който е 23,5° по отношение на орбиталната низина, в която се движи Земята. Поради този надолнище разнообразни елементи на планетата са подложени на друго осветление от страна на Слънцето. През лятото Северното или Южното полукълбо са оптимално наклонени към Слънцето, в резултат на което слънчевото греене доближава своя най-много, както и слънчевата радиация. Астрономическото лято стартира в деня на лятното слънцестоене, когато лъчите идващи под ъгъл 90 градуса падат върху Северната (около 22 юни) или Южната (около 21 декември) тропична окръжност. Поради обстоятелството, че повърхността е към този момент загрята от пролетния интервал и мощната слънчева радиация, слънцето продължава да нагрява интензивно континенталната и водната повърхнина. Съответно температурите доближават своя най-много за година, като някъде те надминават 40 °C, в някои рискови случаи и до над 50 °C. Тези високи температури, в композиция с увеличената динамичност на атмосферата през лятото, основават много рискови феномени – купесто-дъждовни облаци, градушки с интензивни превалявания и краткотрайно увеличаване напразно, мълнии, както и доста рисково за земеделието, а и за здравето на хора при повишение на атмосферното налягане стабилно изсъхнало и горещо време, задържащо се с дни. След средата на лятото с понижаване на слънчевата радиация и ъгъла на слънчевите лъчи температурите бележат трайна наклонност към намаление, само че въпреки всичко остават високи. Едва с приближаване на деня на есенното равноденствие – през месец септември за Северното и през месец март за Южното полукълбо, слънчевата радиация е към този момент незначителна, ъгълът на слънчевите лъчи понижава и доближава стойности като тези от деня на пролетното равноденствие. Светлата част от денонощието се съкратява, а нощта се усилва. Това води до изстудяване и стартират прониквания на по-хладен въздух. Астрономическото лято приключва в деня на есенното равноденствие – в края на септември за Северното и края на март за Южното полукълбо. Тогава слънчевите лъчи идващи под ъгъл 90 градуса падат тъкмо върху екватора и минават на юг (след септември) или на север (след месец март) от него.
на 20 юни в 23 ч. и 50 мин, подсетиха от Национален институт по метеорология и хидрология на страницата си във Facebook.
Лятото, както и останалите сезони, се дължат на наклона на земната ос, който е 23,5° по отношение на орбиталната низина, в която се движи Земята. Поради този надолнище разнообразни елементи на планетата са подложени на друго осветление от страна на Слънцето. През лятото Северното или Южното полукълбо са оптимално наклонени към Слънцето, в резултат на което слънчевото греене доближава своя най-много, както и слънчевата радиация. Астрономическото лято стартира в деня на лятното слънцестоене, когато лъчите идващи под ъгъл 90 градуса падат върху Северната (около 22 юни) или Южната (около 21 декември) тропична окръжност. Поради обстоятелството, че повърхността е към този момент загрята от пролетния интервал и мощната слънчева радиация, слънцето продължава да нагрява интензивно континенталната и водната повърхнина. Съответно температурите доближават своя най-много за година, като някъде те надминават 40 °C, в някои рискови случаи и до над 50 °C. Тези високи температури, в композиция с увеличената динамичност на атмосферата през лятото, основават много рискови феномени – купесто-дъждовни облаци, градушки с интензивни превалявания и краткотрайно увеличаване напразно, мълнии, както и доста рисково за земеделието, а и за здравето на хора при повишение на атмосферното налягане стабилно изсъхнало и горещо време, задържащо се с дни. След средата на лятото с понижаване на слънчевата радиация и ъгъла на слънчевите лъчи температурите бележат трайна наклонност към намаление, само че въпреки всичко остават високи. Едва с приближаване на деня на есенното равноденствие – през месец септември за Северното и през месец март за Южното полукълбо, слънчевата радиация е към този момент незначителна, ъгълът на слънчевите лъчи понижава и доближава стойности като тези от деня на пролетното равноденствие. Светлата част от денонощието се съкратява, а нощта се усилва. Това води до изстудяване и стартират прониквания на по-хладен въздух. Астрономическото лято приключва в деня на есенното равноденствие – в края на септември за Северното и края на март за Южното полукълбо. Тогава слънчевите лъчи идващи под ъгъл 90 градуса падат тъкмо върху екватора и минават на юг (след септември) или на север (след месец март) от него.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ